Кулата на "Наблюдаващите"

На тази кула не се открояваше гледката на гората, а на всяко едно място, което пожелаеш. Точно заради това се нарича кула на "Наблюдаващите"-отлична е за шпионаж.

Никога не бих се оплакала от прекалената работа с която бях нагърбена през последните няколко години като отговорник за домът. В същност така нямах възможност да мисля за баща си. Промъкнах се извън общата стая на Драгънхарт и се запътих към кулите. Обожавах да стоя там още от малка.. Бях забравила че бях съвсем малко неподозиращо дете,но за сметка на това получих прекрасно семейство - Драгънхарт. Обожавах всеки един,дори някой да бяха прекалено странни птици всеки би казал че съм прекалено загрижена за домът.
Изкачвайки се по стълбите чух стъпки зад себе си. Спираха периодично,когато и аз се спирах,а накрая продължех без да обръщам внимание. Застанах до един от биноклите и погледнах към езерото на дракона. Обожавах да ходя и там,но по-това време-не. Мразех когато е тъмно. Усетих ръце по гърбът си,а щом се обърнах и бях готова да изпищя,усетих мека ръка върху устните си.

Облакох се не можех да заспя беше около два през нощта трябваше да отида някъде. Закраших към кулата на "наблюдаващите" и тогава видях момичето беше ми познато но не знаех от къде. Заизкачвах се по стълбите а когато тя спираше и аз спирах. Тя се спря а аз се промъкнах зад нея а когато се обърна сложих ръка на устата й .
- Спокойно аз съм Лоугън. - Усмихнах се или поне докарах някакво подобие на усмивка . Махнах ръка от устата й и се отдалечих малко от нея като отидох до прозореца като лунната светлина обля лицето ми със своята светлина .
- Какво правиш тук толкова късно ?- Попитах с неособен интерес и се загледах към луната.
През това време на нощта почти нищо не се виждаше добрече беше луната за да осветява наоколо малко или много поне виждах къде ходя . Седнах на пода и се допрях на стената като останах в сянка.

Спомних си за това момче. Моят най-добър приятел бе отнел спомените му,но.. той правеше каквото е нужно,не бих приела че го е направил без причина.
- Не ми се спи,пък и все пак имам цял дом за които да се грижа. - казах разсеяно,поглеждайки към другите бинокли.
- Ами ти? Защо не спиш,утре има изтощителни тренировки,а познавайки Ирина.. - спрях се и се усмихнах. - Всеки познава сладураната. - допълних след това. Не исках да се впускам в излишни семейни въпроси. Той бе седнал на пода мълчаливо.
Застанах за момент пред него. Той се навърташе около едно момиче от моя дом,Катрин,ако не се лъжех. Тя бе човек.. някой й завиждаха,други не. Но се справяше добре за човек.
- По-добре.. - казах изведнъж - По-добре да те оставям.. сигурно предпочиташ да бъдеш сам.

-Всъщност да си сам не е много хубаво разбрах го по трудния начин. Моля те остани. - Направих опит да се усмихна но се получи .Погледнах я в очите и се изправих.
- Трудно ли е да управляваш цяял дом?-Попитах като удължих думата дом .
От тази кула можеше да се види цялата академия .Това място беше добро място за шпионаж и перфектно място ако искаш да останеш сам.
Погледнах момичето и попитах:
-Извинявай но не помня името ти били ми го припомнила?-Погледнах я и този път се усмихнах извинително като мучнах пръсти джобовете си.